Санбернар

loading...

Санбернарът е мощно, здраво, с пропорционално телосложение едро куче, с добре развита мускулатура и с много изразителна осанка. То има внушителна и масивна глава, а изражението на лицето му е преизпълнено с достойнство. Козината на санбернара е гъста – при гладкокосместия вариант тя приляга плътно, а при дългокосместия е със средна дължина и е леко вълниста. Окраската е бяло-рижава или рижаво-бяла с наситен тон на червеникаво или жълтеникаво кафявите петна. Височината в холката е 65-70 см, а теглото е 50-70 кг.

Около произходът на санбернара има ореол от легенди и красиви предания. Счита се, че в жилите му е прелята кръв от немските догове и нюфаундлендите. Загубилият се или затрупаният от лавина в швейцарските Алпи може да бъде открит и спасен само от „Стария Бари”. Известността на санбернара като куче-спасител се дължи на манастира Свети Бернар. Именно тук през 17 век са отглеждали кучета, които са помагали на монасите и са спасявали загубилите се на превала пътници. В този манастир до ден днешен по традиция продължават да развъждат санбернари – кучета-спасители.

Според друга теория той води началото си от развъждането на големите и тежки азиатски молоси, доведени в Хелвеция (Швейцария) от римските войски през първите два века на новата ера. Те били кръстосвани с местните кучета, които без съмнение са съществували в тези земи по времето на римското нашествие. Местните кучета били широко използвани във фермите в долините и в алпийските мандри за най-различни дейности – за охрана, за паша на добитъка и като впрегатни кучета. Известни като долинни кучета или фермерски кучета, те очевидно били доста широко добре познати по тези земи до 1050 г., когато архидякон Бернар дьо Ментон основал известната страноприемница към манастира Свети Бернар в швейцарските Алпи, като подслон за пътниците, преминаващи през коварните проходи между Швейцария и Италия.

Породата е призната от FCI, АКС, UКС, КCGВ, СКС, АNКС.

Санбернарът има сурово изражение, но той никога не проявява агресия. Това е едно от най-великодушните кучета и е добър, предан и прекрасен другар на цялото семейство – както за децата, така и за възрастните. Санбернарът е едро куче и му е нужно много просторно място, за да живее добре. Той би се чувствал прекрасно ако го отглеждате в обширния двор на вашата къща. А за да е смислен животът му, трябва да имате достатъчно свободно време за съвместни упражнения. Така ще го превърнете в чудесно домашно куче и отличен компаньон.

Източник: Бестфулоу

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/498_attach_3854_normal.jpg