Питбул

Преди да се впуснем в обяснения за породат и нейните специфики, трябва да сме наясно, че питбулът се различава малко от повечето кучета. Куче е, разбира се, изпитва емоциите, обичта и прави всичко останало, което сме свикнали да виждаме при любимците, но има и няколко основни момента, според които не прилича на останалите породи.

 Това е дна от малкото породи, създадена чрез изключително внимателен подбор на родители и смесване, така че да стане идеална за борба. В следствие на това, разбира се, с течение на годините кучето се превръща в жертва - на хората, които без скрупули го използват за жестоки битки, на останалите, които са свикнали да го приемат като зло и не му дават шанс да покаже, че всъщност не е такова.

 Още в древен Рим са използвали породата за зрелищни гладиаторски срещи, в които тълпите от хора с интерес са наблюдавали как животното се бори за живота си на арената, както срещу себеподобни, така и срещу диви зверове. Огромен брой кучета болезнено губят живота си по този нелеп начин. Оцелелите след двубоите са били високо ценени, почитани и използвани за разплод, а загубилите, мъртви животни са били считани за позор за собственика им. През 18 век коридите им с диви зверове, предимно мечки, са били забранени от закона, но не отпада забраната за такива между самите питбули. След години, в цивилизования сват, те също са забранени в повечето страни, но и това не спира много собственици да нарушават закона и да измъчват кучетата като буквално ги карат да се самоизяждат. Кога с цел печелене на пари от високите залози, кота за удоволствие, за да покажат колко са силни чрез невинното животно.

 Третирането на питбулите по този жесток начин е наложило определени норми на поведение в характера им - агресия към непознати, непоносимост към други животни и такива от тяхната порода, дори ако са от противоположния пол. Разбира се, има много изключения. Отгледан с любов и грижи, научен, че трябва да се държи приятелски, че не е заплашен от нищо, питбулът е незаменима част от семейството. Това, обаче, изисква време, усилия и търпение.

 Митичната злоба на питбулите остава в съзнанието на хората и до днес и много от нас смятат, че породата е опасна сама по себе си и я избягват. В много страни отглеждането й е забранено и подсъдно. Но това  е напълно излишно, кучето не е отделен вид опасно животно, то е жертва, на която трябва да се даде шанс, да й се покаже, че светът не е толкова агресивен и всички могат да бъдат приятелски настроени. Общестовото ни не е виновно, че не знае истината за породата, но е виновно за това, че не иска да я чуе и да я приеме. За това, че позволяваме да бъдем "манипулирани" от слухове и истории от миналото, а не гледаме реално на ситуацията.

 Ако от раждането си кучето е заобиколено от приятели, усеща обичта им, то няма да има каквато и да било непредизвикана агресия у него.

 Всъщност, ако потърсите в резултатите за "кучета нападат хора", сами ще се убедите, че питбулите не са от най-често срещаните там. Едва ли някой ще отрече, че кучетата от тази порода са агресивни, знаят го техните собственици, знаем го и останалите, които не притежаваме такова куче. Но както винаги не се интересувамеот главното - защо е така ?! Кой организира битките с питбули? Поне аз не съм чула за питбул, който е отишъл при друго животно и му е казал "Хайде да се бием!". Организираме ги ние - хората. Ние ги обучаваме да се държат така, ние им внушаваме, че това поведение е типично за тях, ние ги дъжим на страна от себе си и не ги допускаме до света, в който могат да живеят спокойно. Няма същество, което изпитва удоволствие от непономосимата болка и агресия, стоварваща се върху него. Нормално е в такава ситуация, когато вижда, че е застрашено, да се защити. Има и физическите данни да го направи "качествено", което се превръща в огромен минус за животното.

 Безотговорни шофьори по улиците всеки месец нараняват повече хора, отколкото питбулите през целия си живот. А вторите са предизвикани да го правят. Не е редно да ги обвиняваме и да стоварваме омразата си върху тях, не го правят по собствено желание.

 
Проучвания сочат, че голям процент от хората искат породата да бъде елиминирана. Защо? Това ще ни пренесе ли в земния Рай, ще заживеем ли спокойно, когато животните ги няма? Естествено, че няма. Нека не обвиняваме питбулите за нашата собствена жестокост !

 
Има толкова хора, които избират питбул за домашен любимец, виждат колко добре се държи с тях, с децата и нямат никакви оплаквания. Но явно тези хора не са достатъчно...

Ако наистина сме най-интелигентните същества на Земята, то трябва да сме способни да приемем, че отговорността за агресията у питбула е само наша и да променим отношението си към породата.

Източник: Любимци

http://zazz.info/images/gallery/2012_5/498_attach_3855_normal.jpg