Шотландска овчарка (коли)

Никое друго овчарско куче не притежава такава тясна, благородно оформена глава. Изключителни са бадемовите му очи и малките му уши с клепнали напред връхчета. Някога труженик на тежкия труд, чието възнаграждение са били остатъците от трапезата и мишките, колито твърде рано в своята история намира признание сред красивите и богатите и се превръща в символ за престиж.

Половин столетие неговото отглеждане се определяше от естетични аспекти. Едва чрез филмовия актьор Ласи неговият характер отново се появи на преден план. Съвременните наследници на Ласи притежават и двете качества – блестяща красота и обаятелна душевност.

Корените на колито се простират до shepherd’s dog – предполагаемият родоначалник на почти всички английски кучета-пазачи. От това родословно дърво съществува вероятно и една линия към шотландските кучета-пазачи, която се насочва към колито. Дали с римляните са били доведени кучета в Британия, които са предали своето наследство или викингите са оставили кучета от Исландия – ще остане завинаги загадка, поради липсващи писмени свидетелства. Всички кучета-пазачи са принадлежали на хора, които е трябвало усилено да се трудят, предимно неграмотни и без какъвто и да е интерес да оставят някакви записки на потомците си. За ловджийските кучета на висшите класи още в Средновековието е била водена книга. При пазачите се разчита само на случайни находки, на рисунки или на предположения.

“Събирачи” с второ занятие пазачи

Нуждата от овчарски кучета на Британските острови била много голяма. В слабо населения север голяма част от населението преживявала от продукцията, получавана от овцете, които през най-ранна пролет били оставяни свободно да пасат из вечнозелените хълмисти поля и през есента били събирани и част от тях премествани на юг. Островът не е бил населяван от големи хищници и не е било необходимо овчарските кучета да са особено големи и злобни, а трябвало да са бързи, ловки и схватливи. Основната им работа била търсенето и събирането на изгубени овце. През останалото време се използвали като дворни кучета, които пазели стопанствата от гризачи.

В северната част на Англия и Шотландия се оформили постепенно различни породи кучета, между които Alias coaleys, Alias collies. Те се отличавали със средна големина, тренирано тяло, устойчива на вятър и вода козина, желязна издръжливост и непретенциозност по отношение на отглеждането. Чрез безпощаден подбор овчарите създали куче, което реагирало и на най-незначителното помръдване с пръст. При необходимост било в състояние да работи самостоятелно, никаква съблазън не можела да го откъсне от задълженията му и никога не засищало глада си с агънца. Ако някой екземпляр не отговарял на тези критерии бил застрелван. Така през 18 и 19 век се е оформило кучето, което е много подобно на днешното коли – с плътна козина, грива на гърдите (срещу влажния вятър), с малко по-къси крака (за ловкост), с отчасти клепнали уши (на които никой не обръщал внимание), с дълга леко извита опашка и тясна, подобна на хрътка глава. Предполага се, че първите колита са били черно-бели или съвсем черни, за да се забелязват през всички сезони. Вероятно и маската на лицето е имала предназначение – погледите на овцете да са съсредоточени в средата на челото на техния пазач, за да може да ги командва по-лесно с очи.

От герои до престъпници

За това, какви майстори в работата си са били тези овчарски кучета, има многобройни истории, отчасти предавани устно, отчасти документирани в хроники. Две от най-хубавите са намерени от Ханс Ребер за енциклопедията му за породите кучета. “През 1772 г. всеки ден изчезваше овца след овца от стадата на селяните и овчарите. Никой не знаеше къде изчезваха, докато веднъж не се върна една овца-майка, която носеше на рогата си огнения знак на друг селянин, който живееше на 7 мили от това място. Нещата стигнаха до съд. Дворът на предполагаемия крадец бе основно претърсен, самият той и неговият овчар бяха хвърлени в затвора и бяха обвинени в кражба на повече от 186 овце. Обвиняемият се казваше Мърдисън и твърдеше, че овцете сами тичали при него, но никой не му повярва, та при него намериха овце, чиито собственици живееха на десетки и повече мили разстояние от него. На такова разстояние никоя овца доброволно не се отдалечава от другите. Наказанието за кражба на овце е било смърт. Най-накрая овчарят си призна, че краде овцете заедно с кучето Джеро по заповед на господаря си. Кучето трябвало да разгони чуждото стадо и да докара до двора на господаря си отделни животни. Накрая кучето само ходело през нощта да краде, при което никога не използвало обичайните селски пътища, а рядко използвани пътеки.”

Не може да се докаже колко породи са се смесили тогава при все още неконтролираното отглеждане и развъждане до получаване на съвършеното куче пазач. Може би тесния череп дължи на дирхаунд или барзая, които вероятно са му придали и своята бързина. Предполага се, че находчивостта и червеникавите петна колито е наследило от ирландските сетери. Също толкова вероятно е жестокият подбор да е оказал изключително влияние върху външния му вид.

Особеният външен вид на колито е бил забелязан от британското висше общество, чието внимание до тогава е било съсредоточено главно върху породите ловджийски кучета. На животинския пазар в Бирмингам през 1860 г. наред с говедата и овцете, колитата намират своите отлични, изпълнени с желание да ги отглеждат стопани. Две години по-късно в Бирмингам са представени 28 колита. Още преди края на века популярността на колито достига своя първи връх, тъй като кралица Виктория купува няколко колита и така позволява на кучето-работник да влезе в салоните. Все още преобладавали белите и черните колита, но пет години по-късно, след първото изложение в Бирмингам се появяват колита в три цвята.

Това е началото на стилното шлифоване на необработения диамант. Грубата вълна селското куче се превръща във фин дълъг косъм с блясък, ушите са приспособени към благородния череп и връхчетата започват да се люлеят. Дълги крака предпазват лъскавата грива да не цапа от земята, някога голите пети се украсяват с козина. Никакви разпоредби за карантини не могат да попречат на кучетата на Англия да участват на изложения в Европа. Още преди прелома на столетието елегантните шотландци покоряват цяла Европа.

Богати американци купуват най-пищните екземпляри на невероятни цени. Шампионът Кристофър, купен за 1000 английски фунта, сменя своя дом – двора на Ревърънд с Филаделфия, където оставя многобройно потомство. Появили се и големите ферми за кучета, в които 100 кучки-майки не били рядкост. Американското коли влиза при богатите и могъщите – в индустриалния изток и цивилизоващия се запад.

Полезно във войната, елегантно в мира

През Първата световна война, поради икономически причини, колито изчезва от дворците на богатите, но не и от сцената на кучетата. Едва сега бил открит неговият оригинален талант. Прекрасният шотландски лъв не е забравил заложбите си. След приключилата му кариера на събирач на овце, той празнува своето завръщане. Като куче-санитар колито търси ранени, пренася известия между два военни лагера, разпознава приятели и врагове. То става незаменимо в Британската и отчасти в Германскато войска. Между двете световни войни колитата служат в полицията и армията, след което пред техния луксозен имидж се изправя новата им кариера и една друга порода запълва празнината на ежедневния помощник навсякъде – немската овчарка.

Хората, които отглеждаха коли в цяла Европа, отново се обърнаха към неговата външност и усъвършенстваха вида. В САЩ доброто коли трябваше да издържи все още изпита за охрана на дома. На хиляди километри от родината си колито се връща към своите корени. В търсене на талантливи кучета филмовите треньори от най-големите студиа обикаляха всички ферми и всички изложения на кучета и откриха колито като идеалния филмов актьор. “Ласи се завръща” се превърна в огромен филмов успех и в най-гледания сериал. Породата застава начело на класации най-напред в САЩ, след това и в Европа. Всеки иска да има едно Ласи в семейството си. Не след дълго се проявява и обратната страна на бума. Хиляди хора, отглеждащи колита, хвърлиха на пазара безброй средства, образуваха се фабрики за колита по всички правила, но за расов и духовен подбор вече не ставаше и дума. Изключителното здраве и силният характер на породата бяха подложени на изпитание чрез масово размножаване. Ставна дисплазия, очни болести и други наследствени заболявания се натрупваха все повече и повече. Появиха се и първите колита, които бяха прекалино агресивни или страхливи и породата загуби доброто си име. Търсенето им падна до точката на замръзване и даде възможност на породата да поеме тъй необходимата й глътка въздух.

Щастие има само прилежният

За своето трето завръщане неотразимият шотландец стартира точно в Англия. Няма да се чака дълго, докато в кучешкия спорт се преоткриват отново първичните таланти на колито: неговата способност при най-малък знак с ръка да изпълни цяла верига от заповеди, вече му носи масово купи за ловкост в отечеството. Един спорт, в който се изисква светкавична реакция и спортна издръжливост при изпълнение на задача. Тези качества колито успя да съхрани в себе си при цялата си елегантност и красота. Те се нуждаят само от насърчаване.

Това трябва да знае и всеки нов привърженик на колито, в чието подсъзнание сигурно витае образът на Ласи, което не е съвсем погрешно. Колито, като някогашно куче-пазач принадлежи към породите, които и неопитният собственик на кучето да може да интегрира в своето семейство. Колито е много лесно управляемо, не се опитва да се налага и не би желало въобще да се проявява като “водач на глутницата”. То е търпеливо и мило към малките деца, играе въодушевено с тях, с покорна вярност се привързва към близките около него и съжителства приятелски с всички животни в дома. Като изключим някои дреболии, колито не причинява вреди в градината, спазва границите и в никакъв случай не проявява амбиции да разхвърля. При разходка не се отдалечава от своята “овчица”, не дивее и се среща с другите кучета по-скоро с безразличие, в никакъв случай не е готово да налита на бой. То мисли заедно с вас: не е необходимо никой да го поучава. Ангелско търпение, вярност, чувство за пазене и следене – всичко това е вродено при него. Качества, които в САЩ са превърнали колито в най-често използваното куче – придружител на слепи и хора с увреждания. При един голям експеримент с деца-аутисти с цел да им се открие света, бяха използвани колита, които просто с присъствието си в продължение на месеци успяха да установят контакт дори със затворените детски души.

Възпитание без да се повишава тон

За разлика от много други породи, колито може да се възпитава от новия си господар с лека ръка. Като изключително чувствително същество то реагира на твърдостта, строгостаа и подвикването объркано и се затваря в себе си. Тогава може отлично да се сърди. Обича да отгатва желанията на своя господар по очите и мрази да бъде пренебрегвано и да не му се обръща внимание.

Всеки ден – разходка, през всички сезони и във всякакво време, всеки ден похвали за това, че е успяло да се справи успешно с n-броя задачи – всичко това е необходимо за неговото самочувствие и като вдъхновение за героични постъпки, на които не е необходимо да го получава. Хвалете го, когато е извършило нещо добро и вече упражнението е направено.

При избора на малкото трябва да бъдете особено предпазливи, за да не попаднете на някоя “останка” от ерата на свръхотглеждането на колито. Огледайте майката, наблюдавайте малките от първите дни на живота им. Един съвестен и грижлив стопанин не би се възпротивил на вашите чести посещения. Той сам би ви разказал за вашето валко коли по външния му вид. В края на краищата и красотата му беше причина то да излезе от трудно проходимите шотландски хълмове и именно тя го отведе по всички краища на земното кълбо.

Източник: Куче