Пекинез

Даже суровите на вид хора не скриват умилението си, когато видят пекинез. Умиление и възторг – това са чувствата, които предизвиква тази порода. Впечатлението е такова, че сякаш сте се срещнали с живо приказно същество или старинна драго-ценност. Пекинезът не е просто куче. Пекинезът си е пекинез!

Пекинезът е порода, създадена за да обитава покоите на дворците и замъците. Неговият приказен облик удивително хармонизира с мебелировката и украсата на будоарите и гостните, спалните и столовата. Линиите на тялото му повтарят извивките на старинните мебели, а изразителното му човешко лице, умните и весели очи и необикновено разсъдливото му и достойно поведение ни напомнят за света на източните приказки, където живеят вълшебни лъвове и дракони, принцове и принцеси, императори и императрици. Пекинезът – това си е жива приказка.

Да станете собственик на истински породист пекинез въобще не е лесно, тъй като тази порода е малко плодовита. Освен това е трудно да се обясни как е била получена. Затова всяко кученце повече или по-малко се приближава до идеала и представлява голяма ценност за всеки развъдчик. Той въобще не би се разбързал да се раздели с него, да го продаде на кого да е, даже и за много пари.

Пекинезът сякаш е сплеснато отпред и отгоре. Понеже това „стайно” куче трябва да бъде малко, височината при холката е около 15-18 см, то не може да бъде дълго, несъразмерно и тромаво. Най-доброто съотношение на дължината към височината е 5:3, което съответства на „златното му сечение”.

Пекинезът е покрит от много гъста, копринена и права козина, напомняща на женска одежда и покривка за мебели. Окраската е всякаква, освен тъмнокафяв, едноцветен или пъстър. Отначало се е считало, че пекинезът със своята красота допълва красотата на китайската императрица.

Породата има много интересна история. Пекинезът е родом от Пекин. По-точно – от императорския дворец, защото никъде другаде не се е разрешавало да се гледа и развъжда, а наказанието за неподчинение било смърт. Смятало се е, че пекинезите прогонват злите духове. Развъждането им е било издигнато в култ, почитали ги, а императрицата Теу Хи е писала за тях поеми. Даже за един от пекинезите й било обявено, че в него се превъплотил Буда. Така било в течение на няколко столетия. Но през 1896 г., след превземането на императорския дворец от европейците, няколко кучета попаднали в Англия, която станала тяхна втора родина. След това пекинезите изчезнали от Китай. Сега за еталон на тази порода се считат английските пекинези.

Друго характерно за пекинеза е лицето му. Именно лицето, а не муцуната му, която не е задължително да бъде издадена напред. Лицето трябва да бъде съвършено плоско. Големият черен нос с широко отворени ноздри е разположен на равнището на изразителни и гледащи напред очи. Отгоре на носната гъба, трябва да лежи, падаща от челото кожна гънка, а носът не трябва да стърчи пред нея. Малко по-нагоре – ниско, но широко чело, създаващо впечатление, че е сплеснато отгоре. По-надолу едва се издава напред долната челюст, подчертаваща плътната захапка и сплеснатостта отпред.

Гледан отпред, гръдния кош и предните крайници, леко криви, пекинезът напомня на старинна мебел, старинно кресло или самовар. Поясницата му е съвсем къса, а разкошната и пищна опашка, завита нагоре, лежи на гърба и достига до главата. Пекинезът има забележителен ум, рядка съобразителност, безстрашен и независим характер, а предаността му стопанина е безгранична.

Забележителните очи на пекинеза могат да се нараняват по-често, отколкото при другите породи. Тъй като отсъства издадена напред муцуна, очите се натъкват на интересуващите го предмети, които пекинезите, както всички други кучета обичат да подушат, близнат и вкусят. Смелият характер на пекинеза може да ги доведе до безразсъдство – на никого няма да отстъпят първенството и ще се бият и защитават себе си и стопанина си даже и от големите кучета. При тези битки на пекинезите често им пострадват очите, които трябва да пазят. Интересното е, че ако в една къща има няколко породи кучета, то пекинезът ще бъде техният водач, но за съжаление, често едноок. Дори да си играете с тях, трябва да пазите очите.

Козината на пекинеза изисква постоянни грижи, иначе се сплъстява и може да завъди молци. Като цяло са здрави и непретенциозни, освен ако не са разглезени и не страдат от наследствени заболявания.

Източник: Бесфулоу